ЧЕРНА ПЕСЕН

  

Аз умирам и светло се раждам - 
разнолика, нестройна душа, 
през деня неуморно изграждам, 
през нощта без пощада руша. 
Призова ли дни светло-смирени, 
гръмват бури над тъмно море, 
а подиря ли буря - край мене 
всеки вопъл и ропот замре. 

За зора огнеструйна копнея, 
а слепи ме с лъчите си тя, 
в пролетта като в есен аз крея, 
в есента като в пролет цъфтя. 

На безстрастното време в неспира 
гасне мълком живот неживян 
и плачът ми за пристан умира, 
низ велика пустиня развян. 
 

Излиза за пръв път в сп. Съвременник, г. II, кн. 6 от 15.V.1910 г.